Начало / Вярвам в теб / Кауза #СложиКРАЙ / Той я пребиваше, скрит зад маската "Обичам те. Прости ми!"

Той я пребиваше, скрит зад маската "Обичам те. Прости ми!"

Той я пребиваше, скрит зад маската "Обичам те. Прости ми!""Всичко започна на четвъртия месец след като тръгнах с това момче!

Преди това се запознахме изключително интересно и много интересно се получи всичко между нас. Още на втория месец ние започнахме да имаме много силна връзка, тъй като много неща ни свързваха от миналото и обкръжението ни. На четвъртия месец бяхме навън,скарахме се и това беше първият ни по-сериозен скандал. Бяхме на едно тайно, романтично и усамотено място. Той издивя, полудя, изпадна в нервна криза, започна да кара като ненормален. Крещях да спре и да сляза, ще се прибера сама до вкъщи,но той все едно не ме чуваше. Бях способна дори да скоча в движение, но той заключи колата. Изкара ме извън града където живеем,тръгна към едно село, по пътя намери една отбивка, спря и ме изкара насила отвътре. Дърпаше ме, хвана ме за косата, след което застана зад мен и започна да ме души. Нямах силата дори да го ударя или да го спра. Аз се свлякох на земята, но той явно дойде на себе си и ме пусна, започнах да го бутам за да се махне от мен, но той вече съжаляваше. Започна да плаче с мен, но видях в очите му още злобата,която започна преди да тръгнем от мястото, където бяхме преди това. Помолих го да ме качи в колата и да ме закара вкъщи, и да не казва нищо. Направи го. Не исках да го виждам известно време,за да осъзная дали този човек отново ще ми причини нещо и дали наистина искам да съм с него. Той всеки ден ме търсеше, молеше ми се и аз се върнах при него с много условия и страх. Следващите няколко месеца бяха прекрасни, той все едно се промени. Да ама не. Отидохме на почивка с него и неговите приятели,които познавам и за момент не съм се почувствала излишна, а бях единственото момиче в компанията тогава. Докато не дойде една вечер преди да излезем на вечеря. Започнахме да се караме, аз го бутнах, той ме хвърли на спалнята и започна отново да ме души, да ме удря с песници по цялото тяло, удари главата ми няколко пъти в стената. Нямах почти никаква сила да изкрещя,за да ме чуят останалите и да влязат за да го махнат от мен. Заплаши ме да не си и помислям да казвам,че съм бита, иначе ще ме допребие когато останем сами. Отидохме на вечеря с приятелите ни, дори дойдоха мои познати, започнаха да ме прегръщат когато ме видяха,но тялото ми гореше от болка и със сълзи в очите ги прегръщах и се опитвах да пренебрегна мъката, която изпитвах. Когато се съблякох на следващия ден по бански и бяхме на плажа, вече се бях заровила психически под пясъка от срам от синините и големите рани по цялото тяло, най-вече в областта на врата и ръцете. Всички погледи все едно бяха вперени в мен,но никой не посмя да ме попита как съм или какво се е случило..? Свърши този ужас и като си тръгнахме на 10-я ден, аз бях изключително резервирана,че когато отново се върнем в ежедневието си, аз отново ще бъда с този човек. 3 седмици по-късно отново бях пребита под влиянието му на алкохол на рождения ми ден. Брутално пребита и захвърлена. Тогава разбрах,че той има друго момиче. Отново мина доста време, него го беше срам да ме вижда, само ме питаше как съм и дали са ми минали раните. Разбира се, не минават толкова бързо,но аз се преструвах,че се възстановявам, отвътре бях повече от пребита. Мислех, че се е променил, мина доста време, не ми беше посягал, нито ми беше вдигал ръка. Аз също се промених след като видях някаква промяна в него, но беше много за кратко, докато не започнах работа, в която преобладаваха колегите - момчета. Работехме на 5мин разстояние един от друг и имахме възможност доста често да вечеряме заедно, което отново ни сближи, докато в един момент той не реши,че моите закъснения от работа и по-малкото внимание по време на работа, което му обръщах, се дължеше на това, че аз излизам с някой от колегите си. Няма нищо вярно в това. Уикендите ги прекарвахме заедно, но го хванах отново да си пише с друга и да ме лъже. Той я пребиваше, скрит зад маската "Обичам те. Прости ми!"Не бях аз тази, която излизаше с колегите си, а той. Тръгнах си от него,но явно много бързо осъзна, че той не може без мен и че съм аз неговото момиче. Малко след това отново в кавга от ревност, в която той отричаше, че има, ме преби. Побоят беше брутален - разбита уста от вратата на колата, скъсани дрехи, обиди, кълнене, че не иска да ме вижда повече, че съм долна курва и най-големия боклук на света.Тръгнах си, не исках да го виждам в продължение на половин месец, аз се възстановявах и лъжех всички, че съм хванала някакъв грип, а родителите ми ги излъгах, че съм ухапана от оса. 2 месеца по-късно заминахме на почивка в Гърция, само ние двамата, без приятели. Тръгнах с капчица страх, но явно нямаше за какво да се притеснявам.Беше различен. 9 дни след като се върнахме отново стана бой - настъпване по главата, съблече ме чисто гола, изхвърли ме като куче пред вратата му , риташе ме в главата, в ребрата, в кръста, навсякъде почти. Унижи ме брутално. След което ме качи в колата и започне да реве и да си блъска главата защо ми го е причинил. Слязох от колата без да му казвам нищо. Занесох си всички рани вкъщи и започнах да плача. Сама. Час по-късно той ми се обади съжалявайки.Казах му че вече е късно за съжаляване и извинения и че не смятам че отново ще мога да го докосна. Така и стана, бях отдръпната и не говорех с него.

Два месеца по-късно отново бях наритана, захвърлена и насинена. Бях качена в една кола от непознати, а бях тръгнала към него. Той дори не ми повярва, изживях брутален страх. Това се случва дни след Коледа,

когато бях направила невъзможното за да му направя празника повече от прекрасен. Удари ми няколко шамара, след което няколко плесника в стомаха и гърба.

И така приключи всичко.

3 месеца вече изживявам само психически тормоз, без физически...."

#СложиКРАЙ

Автор Калина Паскалева

Калина Паскалева е родена на 8 ноември 1986 година. Завършва Английската гимназия в Пловдив и журналистика в София. Работи като телевизионен репортер. Занимавала се е с разследваща журналистика във вестниците "168 часа" и "24 часа" две години, води своя рубрика във вестник "Уикенд". Определя себе си като циничен егоист и твърди, че не се вълнува от хорското мнение, а слуша единствено сърцето си.