Начало / Вярвам в теб / Кауза #СложиКРАЙ / Ти си по-силна, отколкото си мислиш! Ти си по-умна, отколкото си мислиш!

Ти си по-силна, отколкото си мислиш! Ти си по-умна, отколкото си мислиш!

Ти си по-силна, отколкото си мислиш! Ти си по-умна, отколкото си мислиш!Ти си по-силна, отколкото си мислиш! Ти си по-умна, отколкото си мислиш!

Ти не си сама!

Не го забравяй!

 

"Аз,макар и толкова малка/млада има какво да кажа. Искам да споделя с теб моята история. Аз се оттървах за радост от ”животното” което беше мое гадже. Той се казваше Иван. С него се запознахме съвсем случайно. След това бяхме в една компания.

След като се събрахме и бяхме година и малко заедно, нещата се промениха. Неговите комплекси започнаха да се избиват върху мен. Той ме ревнуваше дори от въздуха. Беше ми забранено да излизам сама с къси рокли,къси панталони,клинове и всичко което е нормално да се облича едно момиче. Беше ми забранено да излизам без него. Не можех да говоря с приятелки и най-добрия ми приятел. Трябваше постоянно да казвам къде съм и с кой съм. Ако не спазвах неговите правила изяждах по някой друг удар.

Когато не беше на кеф аз му бях виновна и пак бях бита. Не веднъж съм се опитвала да си тръгна от него,но не успявах. Търсех помощ от всеки възможен и накрая срещнах един него приятел- Георги.

Естествено за мен се говореха брутални глупости. Но Георги ми помогна, така да кажем, да се измъкна от него. До тук всичко беше ок. С него се сближихме и накрая станахме гаджета. Не след дълго се изнесохме да живеем заедно.Тогава се случи още по-големия кошмар.

И ако до сега си мислех,че всичко е било зле..грешала съм. Георги също не беше слаб и не говоря само за килограмите му. Нещо в него сякаш се промени един ден. Комплексите, които имаше бяха повече от на Иван. Георги ми забраняваше дори да се виждам с майка ми. Той беше готвач и работеше в един ресторант. Вечер трябваше да ходя да го взимам от работа. И когато се прибирахме, трябваше всичко е да изчистено,подредено,изгладени,изпрано...

Но не и сготвено.

Не ми даваше да готвя,защото аз не съм можела. Не знам как го беше решил това,но да...Карахме се все повече всяка вечер. Освен психически и физически ме нараняваше. Той тежеше 110 килограма,а аз едва 40. При един негов удар ми пукна ребро. Ходя със посинени очи и цицини на главата. Но това беше само началото. След всеки скандал той мислеше,че като правим секс всичко ще се оправи. Ако му откажех, отново ме удряше.

Така в продължение на почти година аз трябваше да правя секс не по мое желание и да си мълча за проблемите си. Веднъж си събрах багажа и си тръгнах. Беше най-щастливият момент, макар да беше 3 през нощта. Той продължаваше да идва до домът ми. Не го пусках да влезе. Не смеех да остана и сама. След около месец, той се отказа. Срещнах нов човек, който ме защитава и до ден днешен. Георги от време на време ме заплашва,но гледам да не му се връзвам. Нито веднъж не се предадох след всичко изживяно.

Станах по силна и вече знам какво да правя ако пак ми се случи нещо такова. Винаги се борех,макар да не побеждавах. Сега съм щастлива. Единствената грешка, която направих, е че не споделих на никой какво се случва с мен. Може би ако бях казала на най-добрия ми приятел поне, всичко това нямаше да се случи. Затова трябва винаги да се говори,колкото и да ни е страх. Не се знае кой може да ни помогне."

Автор Калина Паскалева

Калина Паскалева е родена на 8 ноември 1986 година. Завършва Английската гимназия в Пловдив и журналистика в София. Работи като телевизионен репортер. Занимавала се е с разследваща журналистика във вестниците "168 часа" и "24 часа" две години, води своя рубрика във вестник "Уикенд". Определя себе си като циничен егоист и твърди, че не се вълнува от хорското мнение, а слуша единствено сърцето си.