Начало / ВАЖНО ЗА ДЕНЯ / ПРОМЕНИ ЛИ НИ ПАНДЕМИЯТА COVID-19

ПРОМЕНИ ЛИ НИ ПАНДЕМИЯТА COVID-19

ПРОМЕНИ ЛИ НИ ПАНДЕМИЯТА COVID-19 Гледах документален филм за класовото разделение в Америка, но няма да ви го разказвам сега. По-скоро ще се опитам да провокирам дискусия по темата разделяме ли се подсъзнателно на бедни и богати в общуването си. Сега сме в историческа ситуация, целият свят е обхванат от пипалата на пандемията COVID-19. Страхуваме се за близките си, за себе си, за утрешния ден. Разминавайки се по улицата, сякаш всички сме еднакви - носим маски, ръкавици, някои имат дезинфектант, други си носят спирт или ракия. В София по-заможните хора са си поръчали дизайнерски маски с надписи, или просто са направени от отличителен плат. Цената им е различна от обикновените - може да стигне и до 30 лв. “Тренди е, ще си поръчам и аз, за снимка в инстаграм.”. Моята ми я уши майката на една колежка, безплатно. Имам още една от аптеката - за 5 лв. Днес дори Луи Вютон шият маски, но защото в Италия смъртните случаи са десетки хиляди и защитните средства не им достигат. Както в целия свят. Пандемията ни даде възможност да се смирим и да се отдръпнем от материалния свят. Даде ни шанс да подадем ръка по-бедните. През март месец моят фейсбук се напълни със снимки на най-различни ястия. Почти всяка жена презентираше колко е способна зад печката, което не е лошо, стига да не показваш как готвиш октопод, скариди или омари, докато уж ти е много мъчно за хората останали без работа. 

Не исках да го споделям, защото съм повече от убедена, че много хора ще ме нападнат, но въпреки това ще го кажа. Аз пазарувам за храна за седмицата за 40 лв - най-необходимото ми - масло, сирене, яйца, кашкавал, макарони, пилешко или свинско филе, мляко, зеленчуци, плодове и ядки. Дали исках да си поръчам суши, чиято еднократна порция струва колкото това, което ви изброих за седем дни? Да, но не го направих. И това продължава вече втори месец. Убедена съм, че съществува цяло семейство, което се изхранва за 50 лв цяла седмица и това прави моите покупки разхищение. И при това сравнение, аз също спадам към лигла по време на пандемия. 

ПРОМЕНИ ЛИ НИ ПАНДЕМИЯТА COVID-19

И пак ще задам въпроса основно на себе си - направи ли ни пандемията по-добри, накара ли ни да помислим колко хубаво е всъщност да отделяме повече време за семействата си и по-големите бюджети дават ли ни наистина щастие? За жалост, парите и този път взеха връх. Сякаш не осъзнахме съвсем реално, че с изолацията си запазихме животи - нашите, на познати и на непознати хора. Скъпата кола не ни прави незастрашени от болести, както и луксозния апартамент. Доказа се, че хора, които могат да си позволят скъпи ски почивки, могат да се разболеят от COVID-19 точно толкова, колкото и тези, които работят общ труд в чужбина - сервитьор, пиколо, шофьор, берач на плодове. Летяла съм в първа класа веднъж и никога повече не повторих. Една завеса те дели от останалите пасажери и ядеш по-луксозен полуфабрикат, но при катастрофа, няма да оживееш. 

ПРОМЕНИ ЛИ НИ ПАНДЕМИЯТА COVID-19

Предполагам, че е много трудно да живееш с мисълта дали ще имаш работа в утрешния ден. От години работя в телевизията и ние преживяваме такава пандемия няколко пъти в годината, защото около 4/5 месеца няма проекти, с които да сме ангажирани. Тоест не получаваме заплати. Но с предните, които не са ниски и говорим за над 2000 лв месечно възнаграждение, успяваме да попълним празните дни. Беше тъжно да гледам хора от моята гилдия обвиняват правителството за икономическите мерки, защото сега са спряни различни предавания и те щели да останат без работа. Чудя се дали в такъв момент пандемията иронично не ги поставя на мястото на онези, които те често използват за вдигане на рейтинг. Няма върнат репортаж за бедни хора, гарниран със сълзи и порутена къща, защото това увеличава аудиторията, прихода от реклами и пълни техните джобовете и тези на продуцентите. И всички винаги са били ок с това, или поне всеки, който някога е бил зад камера. 

Не отричам, че се появиха и много доброволци, които дариха маски, облекла, болнична апаратура, храна, средства. Една част от богатите се обединиха и влязоха в скъсаните обувки. Други - обаче се превърнаха в лешояди, кълвящи и малкото останало месо от служителите си. Принудиха ги да тролстват в социалните мрежи, да се оплакват, да се записват като безработни или в неплатен отпуск. Използваха ги за насаждане на негативизъм и създаване на допълнително напрежение. Свикнали да живеят в лъжа, продължиха да лъжат дори и пред възможността смъртта да потропа на тяхната врата. Говоря за физическата, духовната отдавна сме я преглътнали. 

И в този пост няма да вкарам политически теми, защото класовото разделение не определя характера. Има хора, които разсъждават, че да се родиш беден не си виновен ти, но да умреш такъв - да. Има такива, които цял живот злорадстват и полагат минимални усилия, защото са си свикнали да живеят мрънкащи и нямащи. Знаете ли, че когато дойдох да живея в София, първата година обитавах апартамент в стара сграда, пълна с хлебарки. Обличах се със среден клас дрехи, придвижвах се пеша. Завърших 12 клас в частно училище, в което 17 годишните караха коли за над 100 хил. лв или ги возеха шофьори. Не им завиждах. Използвах всеки един шанс за да създам името си, което един ден ще ме храни и ще ми даде възможност сама да си купя чанта на Шанел, сама да си купя кола и да помагам на хора, в които виждам потенциал. Няма да се направя на скромна  и да кажа, че не ми е важно какъв ми е стандартът. Извоювала съм си го с не спане с месеци и много, много работа. Да имаш възможности не е срамно. И не че всеки човек трябва да мисли като мен, просто  смятам, че тази пандемия ни даде възможност да обърнем внимание на себе си и на роботите за пари, в които сме се превърнали, но ние сякаш я пропиляхме. Превърнали сме се в роби на собствените си амбиции. Губим си времето да се съревноваме помежду си. И уж не ни влияе дали приятелят ни е по-богат, но очите не лъжат. Днес, когато някой влиза в магазина, се усеща оглеждането - на дрехите, на количката с продукти, на парите в портфейла. Оглеждаме дори и породите кучета, които разхождаме. Колко от вас са осиновили бездомно и колко кифли сте виждали с шпицовете от по 2000 евро? Дори и домашните ни любимци говорят за тъпото класово разделение, което демонстрираме. Да ви кажа, моят мопс ходи с една каишка от 5 години. Не защото не мога да му купя друга, а защото тази още му е здрава

Скоро отново ще се събираме по заведенията, отново ще се разхождаме по улиците със сладоледи в ръка и ще сме забравили какво сме преживяли. Иска ми се да сме си взели поуките, но не вярвам, че се е получило. 

Автор Калина Паскалева

Калина Паскалева е родена на 8 ноември 1986 година. Завършва Английската гимназия в Пловдив и журналистика в София. Работи като телевизионен репортер. Занимавала се е с разследваща журналистика във вестниците "168 часа" и "24 часа" две години, води своя рубрика във вестник "Уикенд". Определя себе си като циничен егоист и твърди, че не се вълнува от хорското мнение, а слуша единствено сърцето си.