Начало / ВАЖНО ЗА ДЕНЯ / АКО БЪЛГАРИТЕ СИ МИСЛЯТ, ЧЕ ТОВА Е НЯКАКВА ШЕГА, ДА ДОЙДАТ ТУК, ДА ГО ПРЕЖИВЕЯТ И ПАК ЩЕ СИ ГОВОРИМ

АКО БЪЛГАРИТЕ СИ МИСЛЯТ, ЧЕ ТОВА Е НЯКАКВА ШЕГА, ДА ДОЙДАТ ТУК, ДА ГО ПРЕЖИВЕЯТ И ПАК ЩЕ СИ ГОВОРИМ

ОТВЪД ГРАНИЦИТЕ ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ИТАЛИЯ

АКО БЪЛГАРИТЕ СИ МИСЛЯТ, ЧЕ ТОВА Е НЯКАКВА ШЕГА, ДА ДОЙДАТ ТУК, ДА ГО ПРЕЖИВЕЯТ И ПАК ЩЕ СИ ГОВОРИМСвикнали сме да не вярваме на нашите хора, обичаме все да го чуваме от “чужбината”. Нали така, драги съфейсбуцници? Аз избрах да изтрия от нюзрума си хора, които ежеминутно бълват хейт срещу мерките и развиват световни конспирации, чисто по български. Замених ги с италианци, които се борят с чудовищния COVID-19 във всяка минута. Помолих ги да ми изпращат снимки и видеа и кратки послания към моите последователи. Целта ми не е да всявам паника, а да покажа какво става когато си мислим, че нас “тоя грипен вирус няма да ни хване”. Една приятелка ме попита какво ще правя, ако телевизиите фалират и няма работа за редактори, какъвто съм аз. Отговорих й, че в краен случай ще си отида на вилата, ще садя домати и краставици, ще гледам кокошки с живите си роднини, ще си пиша и чета, и ще чакам светът да се възстанови, но категорично не вярвам да се стигне до там. Има достатъчно експерти за кризисно състояние, които съветват хората, които отговарят за икономиката. Но също така смятам, че има хора, които искат да спечелят от кризата чрез популизъм в политически аспект. Смятам, че ще има такива, които ще се възползват от държавното подпомагане на бизнеса, но това ще се отрази само в техния джоб, не и в този на служителите им. Най-лесното е, че много от хората на трудови договори не са осигурявани на реалните доходи. Щото шефа трябва да кара най-нов модел кола, например. Вярвам, че България е взела възможно най-добрите мерки и самоизолацията няма да ни убие. Ваш избор е как да действате в такава ситуация. Няма да анализирам, само ще показвам.
Ето и първото послание :
АКО СИ МИСЛЯТ, ЧЕ ТОВА Е НЯКАКВА ШЕГА, ДА ДОЙДАТ ТУК, ДА ГО ПРЕЖИВЕЯТ И ПАК ЩЕ СИ ГОВОРИМ
“Чувствам се зле, страх ме е от този вирус. Слушам само колко са починали, колко са починали. Не е приятна ситуацията въобще.  Пускам телевизора, рекламите са свързани с коронавирус, отварям фейсбук - само за това се говори. Говориш нон стоп с познати и приятели - темата отново е COVID-19. Вчера починаха двамата чичовци на моя позната. Започвам да се чудя боли ли ме гърлото, чувствам ли се добре, което не е добре. Започваш ли да се психясваш, нещата отиват на зле. Разсейвам се вкъщи, но трябва да отида до магазина. Страх те е да не пипнеш нещо, а си с маска, ръкавици, слънчеви очила. Дегизирана съм, но пак се плаша. Не пазарувам всичко, което ми трябва, защото гледам да изляза по-бързо от магазина. Онзи ден ходих, стоя на касата, минава линейка и един човек казва “Ох, ужас! Сирени! Линейка!”, а касиерката отговаря “Тя е четвъртата вече!”. Прибирам се вкъщи, дезинфекцирам всичко, къпя си, пера дрехите си и започвам да се чудя “Дали не пипнах нещо и случайно не съм се заразила!”. И това е при мерки без струпване в магазините.
Моето послание към българите е да се пазят, да си стоят вкъщи, да мълчат, да не пишат такива глупости в социалните мрежи, защото ако си мислят, че това е някаква шега, да дойдат тук да го преживеят и тогава да си говорим отново.
Трябва ни търпение и да се пазим от този вирус, защото лошото тепърва предстои.”.

Автор Калина Паскалева

Калина Паскалева е родена на 8 ноември 1986 година. Завършва Английската гимназия в Пловдив и журналистика в София. Работи като телевизионен репортер. Занимавала се е с разследваща журналистика във вестниците "168 часа" и "24 часа" две години, води своя рубрика във вестник "Уикенд". Определя себе си като циничен егоист и твърди, че не се вълнува от хорското мнение, а слуша единствено сърцето си.