Начало / ВАЖНО ЗА ДЕНЯ / НА ВЪРХА Е СТУДЕНО И САМОТНО

НА ВЪРХА Е СТУДЕНО И САМОТНО

НА ВЪРХА Е СТУДЕНО И САМОТНО

Често се чудя как оцеляват хората, загубили всичко. Как намират сила да продължат? Как успяват да се усмихват? Ходила съм на много места, в които броят на загиналите е толкова, колкото населението на няколко градчета.. Още помня една неделя преди две години, в която реших, че трябва да посетя най-голямото гробище в Босна от войната - Сребреница. Същият ден отидох и до няколко такива в Сараево.

НА ВЪРХА Е СТУДЕНО И САМОТНО

 Дълго време след това не можех да говоря нормално, сънят също не ми се получаваше. Същото беше и като се прибрах от Чернобил и Киев. Там бях избрала да спя в хотел на площад “Майдана”, от чийто покрив са стреляли снайперистите по невинните хора... Най-голям ужас преживях в Ирак - срутени къщи, хора с автомати, готови да стрелят всеки момент, навсякъде снимки на загинали бойци срещу ИДИЛ - най-големият ни страх...
Да се изправиш очи в очи със смъртта е като кошмар, който знаеш, че никога няма да свърши. Като се върнах в България, бях убедена, че не съществува нещо, от което да се изплаша. И все още е така. Защото животът е най-голямото ни богатство. Ежедневно се сблъскваме с глупави битовизми, които ни карат да се караме с приятели, семейство. Има и някакви самозабравили се шефчета и техните изтривалки, които се стараят да упражняват контрол върху хората, да ги потискат с безумните си решения и да ги карат да губят вяра в себе си. И всичко това влияе единствено на нас - превръщаме се в роби на течението на новото време, което е обагрено в цвета на най-голямата банкнота. Истината е, че колкото повече имаш, толкова повече искаш и неминуемо забравяш да бъдеш човечен. Изключваш бутона на миналото и владееш момента на интереса и интригата, помагащ за следващата победа. Много е тъжно, пичове. И не очаквам да ме разберете. Единствено когато се сблъскаш с най-страшното, можеш да разбереш кое е важното. И не пиша всичко това заради мен, но пожелавам успех на всички амбициозни кретени, които вярват, че с цената на прегазено достойнство могат да покорят върхове. И знаете ли, казват, че там е студено и самотно. Но вас ще ви топлят чувалите с жълтици, нали?

Автор Калина Паскалева

Калина Паскалева е родена на 8 ноември 1986 година. Завършва Английската гимназия в Пловдив и журналистика в София. Работи като телевизионен репортер. Занимавала се е с разследваща журналистика във вестниците "168 часа" и "24 часа" две години, води своя рубрика във вестник "Уикенд". Определя себе си като циничен егоист и твърди, че не се вълнува от хорското мнение, а слуша единствено сърцето си.