Начало / ВАЖНО ЗА ДЕНЯ / Скритата Яна Язова

Скритата Яна Язова

Изпитах огромен срам, когато установих, че не само, че не знам нищо за Яна Язова, а дори не бях чувала името й. Ето защо реших да се заема с направата на документален филм за тази велика българска писателка, която е прославяла страната ни в чужбина преди да бъде жестоко репресирана от комунистическия режим. Твърди се, че след смъртта й, която много хора наричат убийство на ДС, ръкописите й са били откраднати. Днес ще ви запозная с част от интервютата, които са включени в новия ми документален филм, който ще излезе в памет на Яна Язова 45 години след кончината й. Ето какво споделя откривателят на писателката Петър Величков : 

“Нашето поколение не е могло да прочете нейните книги, защото те са били по спецфондовете, унищожавани от библиотеките.. Някои казват, че това е национален срам, аз казвам, че това е срамът на една част от обществото, което решава по време на Съветската окупация да унищожи по-умните от себе си и да им вземе всичко, което те имат. Какво се е случило в това време от 1944 нататък ли? Още в първите години доста български писатели са били убити, други пък са били накарани да се покаят и са били по затворите, като Чавдар Мутафов и Фани Попова-Мутафова, и двамата са лежали по затвори и лагери. Не мога да изброя всички не са един или двама, но Яна Язова успява да избегне този период на покаянието и стига до него чак към 1960 година. Тогава решава да излезе от анонимност и да представи ръкописа на своя роман “Левски” в издателство “Народна култура”. Първоначално романът е приет и тя е трябвало да получи хонорар. В това време обаче получава обаждане ( по разказ на проф. Тодор Боров ). Казват й “Другарко Язова, има годишнина на Георги Димитров. Бихте ли написали стихотворение?”. Тя отговаря, че отдавна не пише стихове и да се обърнат към някой по-сръчен. “Другарко Язова, Вие като помислите ние пак ще Ви се обадим.”. След два, три дни пак й се обаждат и тя отново отказва. Те й отвръщат “Вие горко ще съжалявате!”. След няколко седмици Яна Язова получава рецензия от Пелин Велков ( директор на издателството ), в която пише, че романът се разминава със сегашния социалистически реализъм.” - споделя откривателя на романите й “Левски”, “Бенковски”, “Шипка” и “Соления залив” изследователя и журналист Петър Величков. 

Петър Величков и проф. Тодор Боров пускат откъси от романа “Левски” във вк. “АБВ”, за да спрат крадеца ( твърди се, че ръкописите на Яна Язова са били откраднати веднага след смъртта й с цел издаване под друго име ). Веднага след публикуването им, откривателя на Яна Язова получава обаждане “Другарю, Вие не знаете с какво сте се захванали. Тук става въпрос за убийство и кражба. Не случайно апартаментът е бил запечатан от прокурор, доста време след изнасянето на останките на Яна Язова. Аз съм човекът, който водеше разследването на този случай в СДВР. В един момент дойдоха от ДС и прибраха всичко, което бях събрал в папката. Пожарникарите, които са влезли в апартамента на писателката пре прозореца, са заварили всички ключалки отключени. В едно от хаванчетата са открили повръщано и е изследвано, открили са отрова. А самият труп беше намерен с колан на врата в последен стадий на разлижение.” . Петър Величков така и не се срещнал с човека, който му се е обадил, никога не разбира и кой е бил той, но знае, че като причина в смъртния акт е записано инфаркт. Писателката е погребана е в оловен ковчег, но мястото на гроба й е неизвестно. 

За писателката, скрита от комунистичския режим споделя и издателката ( Enthusiast )д-р Виктория Бисерова. “Яна Язова потъва в забрава, но не е само тя. Има много писатели от първата половина на 20 век. Това е един прост механизъм - когато писателят не е изучаван в училище, няма интерес издателят да поддържа продукцията му и търговецът да го продава. Според мен начинът тези писатели да бъдат извадени на повърхността е, те да залегнат в учебната програма поне в незадължителното литературно образование. Най-важният пример, който Яна Язова дава е, че тя е творец, който не спира да работи, дори в дългите години, в които тя е била зачеркната от литературната сцена - от идването на 9 септември до нейната смърт - две десетилетия, в която тя е никоя, не членува в Клуба на българските писатели, не я канят никъде, не е издавана, но тя продължава да твори всеки ден по важните за нея теми и реално тя оставя историческото си наследство - историческите романи, които са написани в този период. Убедена съм, че ако писателите не бяха забранявани в това време ( след 9 септември ), ние щяхме да имаме много по-богата литературна история. Това е една празнота, която съвременните писатели се опитват да запълнят, но не можем да изтрием тези години, не можем да заменим загубените произведения. За мен най-важното е, че съм издател във време, в което ние като издатели не подлежим на натиск или каквато и да била цензура, както и писателите, с които работя.”. Скритата Яна Язова

Снимка: архив Петър Величков

Автор Калина Паскалева

Калина Паскалева е родена на 8 ноември 1986 година. Завършва Английската гимназия в Пловдив и журналистика в София. Работи като телевизионен репортер. Занимавала се е с разследваща журналистика във вестниците "168 часа" и "24 часа" две години, води своя рубрика във вестник "Уикенд". Определя себе си като циничен егоист и твърди, че не се вълнува от хорското мнение, а слуша единствено сърцето си.