Начало / ВАЖНО ЗА ДЕНЯ / Къса памет

Къса памет

С риск отново да си навлека нечий гняв, ще си позволя да говоря за едни години, в които мутрите се избиваха на оживени софийски улици и булеварди. Едно убийство на “Витошка” стана пред очите ми. Не ми стана приятно. На морето пък видях как на един господин му отрязаха крака с резачка за дърва. Преди това на едно място ми бяха гръмнали с пистолет над главата. 

Разпределяше се наркопазара и играчите се чистеха помежду си. Дилъри нападаха клиенти по заведенията, защото не купуват от регламентирани пакетчета кока - режеха се уши, чупеха се ръце и крака. За извращенията с бирени бутилки в ануса като наказание няма да разказвам. Такива киносценарии се разиграваха преди 12-15 години пред очите на обществото. Всички знаеха и всички си мълчаха. В това число и журналистите, които днес се обявяват за разследващи. 

Иска ми се да назова име на някой, който наистина се е ровил дълбоко в ъндърграунда, но не мога. Пишеха за големите, след като ги убиха. И пак доста плахо. И без да ги обвързват с политиката. 

В Пловдив имаше една групичка, която въртеше бизнес с фалшиви пари и паспорти. Виждала съм банкнотите от 20 лв. увити във вестници, както и торбите с екстази, които изпържиха мозъка на много мои познати от ученическите години и те просто умряха преди да са навършили 30 години. 

В Северна България хората пък бяха рекетирани от местните мутри - взимаха се имоти без пари чрез заплахи и се препродаваха, кухи фирми се оглавяваха от роми. И тук няма да вляза в подробности, защото вече няма смисъл. Тарторите са заключени в арестите.

Съществуваше и нов бизнес - отвличания с цел откуп - деца на бизнесмени, или самите бизнесмени. И тази групировка беше унищожена. 

Ако направим бърз преглед на онези години и се върнем в днешния ден, изводите са следните - главатар в продажбата на дрога в България не съществува, организирана престъпност, която да те задължава да се отчиташ срещу такса “Спокойствие” също не съществува, каналът на елитната проституция също е разбит - за всички има действащи присъди и конфискация на имущества. От България се изселиха ключови фигури в ъндърграунда, от които много хора трепереха. 

Сивата икономика е сведена до минимум. Кървавите пари не се инвестират в бетонни блокчета, защото произходът на доходите трябва да се докаже. 

Разбира се, винаги ще има някой, който ще се опитва да продаде един килограм кокаин. Ще има и такива, които ще се опитват да укриват данъци, ще има други, които ще правят схеми чрез поставени лица, защото тарикатлъкът си е в кръвта на българина. Той си обича да излъже, ей така за идеята, за да не го смятат за шматка. 

Защо пиша всичко това ли... 

Гледах репортаж за ударената от Спецпрокуратурата фабрика за цигари в Труд. Прочетох статиите на колегите за заподозрените. Лицата са ми познати от Пловдив. За тях конкретно сега нищо няма да кажа, защото се води разследване.

Следя редовно полицейските акции, защото всички тези хора, които днес гледаме в криминалните хроники, имат дебело досие. Някой ги създаде преди 15 години, пусна ги да работят по този начин и им обеща комфорт - срещу ресто. В миналото съм изпитвала страх от много хора. И аз не смеех да говоря, защото знаех, че няма кой да ме чуе, дори и да се оплача в полицията. И бой съм яла, разказвала съм много пъти. Вярно, по лични причини, но от участник на точно този порочен кръг. 

През последните десет години обаче виждам промяна. Много от силните на деня често посещават следствените арести. Имат и действащи присъди. Не се подмотват с по десет охранителя, не затварят улици с колите си, не тормозят хората по заведенията, както бяха свикнали. Няма ги и саковете в багажниците на колите със стотици хиляди левове от наркотрафик, контрабанда и проституция. 

Тъжно е, че когато говорим за българската мафия никой не казва кой я създаде, кой я легализира, под опеката на коя партия беше толкова години, кой министър обядваше с мафиотските босове, докато бяха още живи и силни. Гробна тишина по темата. Българинът има къса памет, за съжаление. И като казвам, че днес живеем по-добре, говоря именно за днешната сигурност. 

Вече няма сив сектор, който да ти пълни джоба от точене на ДДС и измами, затова има кръг от обществото, който роптае срещу държавата. Никой не обича да му секнат кранчето. С черните каси се финансираха депутати, които да предлагат и приемат закони в полза на престъпниците - мутри или изтупани бизнесмени. Тъй като за всички престъпления преди 15 години и порочните връзки на политиците и ъндърграунда, е имало информационна завеса, обикновеният гражданин днес не може да направи обективна разлика. Той вижда най-много до вчера.

Автор Калина Паскалева

Калина Паскалева е родена на 8 ноември 1986 година. Завършва Английската гимназия в Пловдив и журналистика в София. Работи като телевизионен репортер. Занимавала се е с разследваща журналистика във вестниците "168 часа" и "24 часа" две години, води своя рубрика във вестник "Уикенд". Определя себе си като циничен егоист и твърди, че не се вълнува от хорското мнение, а слуша единствено сърцето си.