Начало / Вярвам в теб / Кауза #СложиКРАЙ / Виновни сме си ние, че чуждата работа не е наша работа. Макар и да завършва с убийство. На дете.

Виновни сме си ние, че чуждата работа не е наша работа. Макар и да завършва с убийство. На дете.

“Аз кво да правим дете на една годинка, ни моем да го кърмим, ни да го глеам.” - казва таксиметровият шофьор, който закарал убиеца на детето и приятелката си Викторио Александров до мястото, на което по-късно е открит от полицията.
Ей това е пустата народопсихология! И не ми казвайте, че вие щяхте да постъпите по друг начин, че щяхте да вземете детето и да го спасите. Такова ни е мисленето - да не се забъркваме в чуждите скандали, щото не е наша работа и после само главоболия ще имаме. Дайте да си затворим очите по-плътно.
Като видим семеен скандал, мълчим.
Като видим мъж да посяга на жена си, пак мълчим.
Като чуем писъци, отново мълчим.
Винаги мълчим. За по-лесно.
“Гледах да си спасим моя живот.” - продължава разказа си таксиметровият шофьор, возил убиеца на детето и приятелката си Викторио Александров.
Ако таксиджията беше взел бебето, то можеше да е живо. От разказа му не разбрах да съжалява за решението си, че не се е опитал да го спаси. Чух, че е мислил за себе си. И как дал вода, щото детето плачело.
И не ми казвайте, че в такъв момент човек е в шок.
Ние сме страхлива нация.
Правим изказвания срещу ромите и всякакви други етноси - не че ги защитавам - но за тия нашите си хубавци - белите, ходещи редовно в църкви, имащи образование, спретнатите, но и жестоки убийци, говорим ли? Пишем днес +2 в черната хроника с убийства и продължаваме да мислим как да си “спасим нашия живот”.
Пак ще го кажа - не ни е виновна родната полиция, прокуратата, социалните и каквото още решите в институциите. Виновни сме си ние, че чуждата работа не е наша работа. Макар и да завършва с убийство. На дете.
П.С: Всеки път щом обвинявах някой престъпник, убиец или дилър публично за нещо, моите “приятели” ми казваха “Не се занимавай. Накрая ще те смажат от бой заради голямата ти уста. Или ще ни навредиш на нас.” Това е. Народопсихология, която тихо ни превръща в съучастници.
Весело изкарване на Хелоуин! Днес лицемерните маски ще ви подхождат най-много!Виновни сме си ние, че чуждата работа не е наша работа. Макар и да завършва с убийство. На дете.

Автор Калина Паскалева

Калина Паскалева е родена на 8 ноември 1986 година. Завършва Английската гимназия в Пловдив и журналистика в София. Работи като телевизионен репортер. Занимавала се е с разследваща журналистика във вестниците "168 часа" и "24 часа" две години, води своя рубрика във вестник "Уикенд". Определя себе си като циничен егоист и твърди, че не се вълнува от хорското мнение, а слуша единствено сърцето си.