Начало / СОЦИАЛНИ ПРОБЛЕМИ / Днес се събудих с буца в гърлото. Плачеше ми се...

Днес се събудих с буца в гърлото. Плачеше ми се...

Днес се събудих с буца в гърлото. Плачеше ми се, с глас. Без конкретна причина. Не бях сънувала кошмар, който да остави горчилка в съзнанието ми. Усещах се сякаш някой е вторачил погледа си в мен и иска да бъда всичко друго, но не и щастлива. Влязох в банята, взех си леден душ, обух дънки, метнах една тениска и излязох без посока.

Седнах с приятели в много старо заведение в “Лозенец”. Посещавах го много често преди повече от десет години. Там срещнах една от най-скъпите си любови. Още помня шварц кафето, което въпросният човек ми поръчваше и заради което всички сервитьори ме мразеха.

Не се предлагаше в менюто, но аз отказвах да пия друго. Ядях и пържени филийки със сирене там. Баба ми ги правеше като малка и много ги обичах. И сякаш в този момент спомените ме завъртяха като ураган. Спуснах се към центъра и се разхождах из малките улички.

Минавах през апартаменти на близки приятели, в които сме осъмвали, разказвайки си смешни истории, бършели сме си сълзите след любовни разочарования, споделяли сме си най-страшните тайни. Стана ми топло в сърцето. Върнах се в период, в който съм била безкрайно щастлива и летяща, освободена от лошите хорски погледи, безсрамно демонстрираща чувствата си. Продължих да вървя из китните улици и да се оглеждам в прозорците на заведения, в които съм празнувала най-личните си мигове. Толкова цветни картини минаха през очите ми. И сълзите спряха на върха на миглите ми. Дали и другите хора пазят така грижливо спомените си? Не с мен.

За непознатите ви питам? Изгубиха ли хората желанието да бъдат истински щастливи, или пък тъжни? Страданието също крие своя чар. Както моите смесени емоции днес. Понякога съжалявам, че съм толкова сензитивна, че толкова много се напрягам от действията на хора, били ми близки във времето. И уж се уча да бъда студена, ама не ми се получава.

Една снимка е в състояние да ме разстрои повече, отколкото хиляди обидни думи.

Едно на пръв поглед нищо и никакво действие, би ме отдалечило завинаги.
Стигнах до “Витошка”. Когато заживях в София, тя още не беше пешеходна и аз се плашех от летящите коли...

Днес е пълна с усмихнати и тъжни лица, музиканти, свирвщи италианска мафиотска музика. Тук-там се вижда някой брадясал наркоман, седнал на красива пейка и забил поглед в нищото...

Не ми е мъчно вече за него, избор прави всеки за себе си. А моят е да продължа да запечатвам красиви спомени в главата си. На лошите им свърши времето.

А вие как прекарахте деня си?

Автор Калина Паскалева

Калина Паскалева е родена на 8 ноември 1986 година. Завършва Английската гимназия в Пловдив и журналистика в София. Работи като телевизионен репортер. Занимавала се е с разследваща журналистика във вестниците "168 часа" и "24 часа" две години, води своя рубрика във вестник "Уикенд". Определя себе си като циничен егоист и твърди, че не се вълнува от хорското мнение, а слуша единствено сърцето си.